Нямаше търпение да се премести в новия си двустаен апартамент със западно изложение и гледка към реката. Всяка вечер щеше да съзерцава огнения залез от бялата си, остъклена спалня на последния етаж и да посреща първите слънчеви лъчи с шампанско, вместо кафе. Щеше да бъде зима, но крясъците на чайките и ръждясалите кораби, замръзнали на повърхността, нямаше да й позволят да забрави…,а и защо да го прави. През това лято беше изпитала това, което никъде след това не успя да намери. Загледана в пламтящото слънце на запад отново щеше да залезе с него, а с утрото да се прероди.

 Съвсем скоро й предстоеше ново пътуване. Нямаше да напуска града този път, просто щеше да се изправи и да посрещне това, което толкова дълго отбягваше. От няколко години приготвяше багажа си и сега, когато вече всичко е събрано в малка найлонова торбичка, можеше да го изхвърли и да започне наново. Усмихна се на тази своя мисъл. Още беше рано.

 Отново беше сутрин и отново се чуваха чайки, нямаше шампанско, но този път знаеше, че няма да е сама в пътуването си.